^Нагоре
foto1 foto2 foto3 foto4 foto5

Обучение на учители по история в Йерусалим, Израел

    Г-жa Теодора Николова, учител по история на 33 ОУ, беше сред избраните от цяла България преподаватели за обучение в Йерусалим, проведено в мемориалния комплекс за жертвите от Холокоста „Яд Вашем“.

Ето нейните впечатления:

  Чела съм не малко материали, статии и коментари за Йерусалим, свещения за три световни религии град. Но едва, когато го видях с очите си, разбрах това, което не е възможно да се долови между редовете и думите. Нужно е да се потопиш в миризмата на сладки плодове, подправки, прах, смет и слънце, да се смесиш в разнородната тълпа от хора, облечени по невъобразим за невинния турист начин, подобно на карнавал, да ядеш кашерна храна и да опиташ горчивото слабоалкохолно вино, за да се докоснеш до истинската му атмосфера.

  Градът е изграден от светъл камък. Улиците, жилищните блокове, обществените сгради, храмовите постройки, всичко. За разлика от европейските градове, архитектурата е изчистена, без излишни украси. Тя не е плод на сложни естетически идеали и на дългосрочни планове, по които десетилетия наред се строи една катедрала например. Не. Красотата тук има съвсем друг произход. Тя е възникнала в резултат на някаква обща изживяна и унаследена история - често изстрадана, но преодоляна и надмогната. История, в никакъв случай сантиментална и романтична, но пък въздействаща и одухотворена. Далечна и близка. От времето преди Христос и отпреди 60-70 години.

  По улиците всички са с покрити глави – мъже, жени, деца и възрастни. Мъжете са преобладаващите минувачи и разнообразието на техните шапки надхвърля въображението ми. От кръгли малки, които се закрепват на върха на главата (кипа), до широкополи, сложени ниско над веждите или отметнати назад, но без да падат. Те са част от религиозната култура. По-късно научавам подробно в проценти, че сред евреите 58 % от цялото население, което е около 8 180 000 души, е религиозно и това се вижда по специалните аксесоари в облеклото. Някои от ортодоксалните мъже носят т. нар. „цицит“ – четири плетени върви, които се спускат от коланите на задължително черните им панталони чак до коленете. Означава, че освен 10-те заповеди, написани на камък и дадени някога на Мойсей, те пазят допълнително 613 заповеди, включени в Тората (Петокнижието, с което започва Старият завет). Постепенно започвам да ги различавам. Често виждам мъже с дълги бакенбарди, според старозаветна церемониална система, която забранява бръсненето на тази част от брадата. По улиците на Стария град се виждат и францискански монаси в наметала с качулки и груби въжетата през кръста. Приличат на хора от други времена. Има и католически монахини. Разбира се, и стотици туристи, основно възрастни американци.

  По тротоарите се разминавам с групи войници, мъже и жени. Опасани са с ремъци, с плътни бархетни зеленикави или тъмносини униформи, въпреки горещото време. До един държат автомати, чиито дула стърчат безцелно във въздуха. Ръцете им са отпуснати върху оръжието. Момичетата в Израел служат в казармата цели 2 години, а момчетата – 3. Обучавани са на солидарност, безкомпромисна отговорност и искрен патриотизъм. Не изглеждат страшни. Няма фанатизъм в погледите им. Даже точно те имат най-ведрите лица. Хората в града изглеждат забързани. Сякаш не са свикнали да живеят на едно място.

  Меките копита на камила по асфалта се разминават с коли. Често профучават линейки. Градът не е голям и има една-единствена трамвайна линия. Мотрисите по нея са супер модерни. Опитваш се да се ориентираш в надписите по спирките. Търсиш английските букви, защото графиката на еврейската писменост не прилича на нищо познато. Често се среща името Моше (Мойсей) по табелките. В трамвая климатикът осигурява свеж и прохладен въздух. Евреите казват, че има израз „еврейска рулетка“, подобен на „руска рулетка“, когато влезеш в превозно средство от градския транспорт в Израел. Никога не е ясно дали няма да улучиш някой екстремист, на когото е дошло времето да се самовзриви точно, когато ти си зареял поглед през стъклото. Тук-там по спирките има паметници, напомнящи на загиналите именно по този начин.

  Обучението на учителите по история се провежда в мемориален комплекс за жертвите от Холокоста „Яд Вашем“, който се състои от архив, музей и учебен център. Евреите са започнали да го строят през 1953 г. Оттогава насам той се превръща в място, където оцелелите от концлагерите, близки на убитите или обикновени посетители могат да почетат паметта на умрелите. Музеят не е обикновен, не се посещава като туристическа атракция, снимките са забранени. Площта му е около 5 км и изисква специална подготовка за всяка отделна сграда или помещение. Имаме осигурено такова. Преподаватели и специалисти по темата изнасят лекциите – общо 55 часа за целия престой, който е 9 дена. Включени са и екскурзии до Северен Израел, р. Йордан, Кумран, Мъртво море.

  Най-впечатляваща е обиколката на Стария град Йерусалим. Самото име на града означава „град на мир“. Тук, на един от хълмовете - Мория, Авраам, родоначалникът на еврейския народ, приготвя сина си Исаак за сакрално жертвоприношение. Изпитана е вярата му, че от него ще произлезе неизброимо голям народ. Изявен е милостивият Божи характер и плана за избавление на човека от смъртта. Алюзия с заместващата жертва на Месия по-късно. Точно на този хълм, известен като Купола на скалата, през VІІ в. е започнал строежът на Омаровата джамия.

  През ХІ-Х в. пр. Хр., когато цар на Израел е Давид, Йерусалим  е избран за столица. Въпреки че този владетел поставя началото на мащабно строителство в цялата държава, той не успява да осъществи най-голямата си мечта – да издигне величествен храм на Бог в Йерусалим. Според Библията проектът се осъществява при неговия наследник Соломон. Храмът е несравним с нищо строено до момента по блясък и богатство. За седем години и половина в градежа били използвани тонове камък и кедрово дърво, тонове злато и тонове сребро. От момента, в който в него се поставя Божият ковчег, в специално отреденото отделение Светая Светих, мястото се превръща в свещен  център на юдаизма. Историята му обаче е пълна с превратности. През VІ в. пр. Хр. вавилонският цар Навуходоносор превзема столицата, изгаря храма и отнася със себе си съкровищата му. След завръщането си от вавилонския плен, през същия този век, първото нещо, с което се залавят евреите, е да възстановят тази най-важна и свята сграда. Ирод Велики започва обновяването и разширяването му през 16 г. пр. Хр., което продължава и през І в. сл. Хр. По-късно през 70 г. римляните го разрушават. От тогавашния храм до днес е запазена само част от западната му стена, наречена Стената на плача (поради страданието на народа по разрушения храм). До ден-днешен текат спорове за историческото наследство на това място. Наскоро ЮНЕСКО прие резолюция, с която признава правата на арабите над най-святата за евреите територия.

Последвалата история на Йерусалим е все така изпълнена с превратности. Градът попада в ръцете на мюсюлмани, чиято религия претендира за основа и обединително ядро на монотеизма. Следват няколко века кървави кръстоносните походи за неговото освобождаване, които започват през ХІ в.

  От 1517 до Първата световна война градът е в рамките на Османската империя.

  Годините преди и по време на Втората световна война са най-тежки в историята на евреите. Само броят на избитите от тях надхвърля 6 000 000 души. Огромно и страшно е числото и на другите жертви на нацизма - славяни, роми, поляци, политически опоненти, хомосексуалисти, социално маргинализирани, инвалиди.  Безпрецедентно колективно престъпление срещу милиони хора. Повдигат се въпроси, чийто отговор не може да бъде открит. Къде е Бог в този период? Възможно ли било да се избегне тази страшна участ или всичко е предрешено? Има ли добро и зло?

  Въпреки дългите години открита омраза и антисемитизъм, достигнал до възможния си предел с „окончателното решение на еврейския въпрос“ (израз, въведен от нацистите, определящ целта на политиката за пълно изтребление), в мисленето на евреите се утаява една абсолютна убеденост за специалното Божие отношение и сантимент към тях като към избрани. Тези, които успяват да избегнат по чудо концлагерите, както и тези, които доживяват края на войната, се заселват в Израел и се превръщат в основното ядро, което ще изгради новата еврейска държава. Полагат се основите на съвременните държавни институции, следващите поколения се възпитават в солидарност, патриотизъм, издръжливост и инициативност. Сякаш няма друг народ на земята, способен след подобен геноцид да просъществува, да превърне една земя, за която вярва, че е посочената му от Бог родина, в собствен дом. Изумително е как сред юдейската пустиня е възможно да се изградят градове, а необработваемата пустинна земя да се превърне в обширни градини с финикови палми.

  Не е възможно разбереш и научиш истинската история  на един народ, ако не усетиш вкуса и атмосферата на нейната изконна територия и манталитета на нейния народ. Така че за учител по история преживяването е незаменимо. Ако искате да научите повече за историята на еврейския народ, заповядайте в часовете ми „Историческа работилница“ по проект „Твоят час“.

Copyright 2017. 33 ОУ "Санкт Петрбург" - гр. София Rights Reserved.


Facebook